Тези, които познават центъра на София, може би ще си спомнят, че там където улица "Гурко" пресича булевард "Васил Левски", по диагонала на някогашната Зоологическа градина, точно над отвора към подлеза имаше едноетажна къщичка, скрита зад висока дъсчена ограда. В нея живяла преди столетие една млада жена, певицата от софийските шантани Ана Симон, която няколко месеца по-късно, през април 1897, била убита в Пловдив.
Убийството предизвикало сензация. Месеци наред нашите и чужди вестници изнасяли подробности по разкриването му и съдебния процес срещу замесените в него лица: адютанта на княгиня Мария Луиза ротмистър Бойчев, когото жертвата сочела за свой любовник, пловдивския градоначалник Карл Новелич и старши стражаря Богдан Василев. Особено яростен бил австроунгарският печат. Това се дължело не толкова на факта, че убитата е австроунгарска поданица, а на нещо по-важно -година преди убийството с една неочаквана маневра - покръстването на престолонаследника - княз Фердинанд обърнал гръб на Австро-Унгария и подобрил отношенията си с руския царски двор.
Драмата по бреговете на Марица развълнувала България. Между гражданите широко се разпространило убеждението, че в дъното на престъплението стои князът и може би именно тези съмнения са причина убийството на Ана Симон да се помни до днес. Като че ли съвременниците останали с чувство за нещо недовършено, недоизказано. И своята неудовлетвореност те предали на потомството.
Когато започнах да се занимавам с тази стара история, с учудване открих, че тя е известна на много хора....