Телефонно позвъняване след полунощ обикновено не е за добро. Този път обаче на телефона е Той, изоставил я без никаква причина и без никакво обяснение, без нищо, дори без обикновено и банално извинение. Така започва романът "Не затваряй" на Монтрукио. Това, което в началните страници изглежда обикновена интрига от типа прелъстена и изоставена, взема рязък и твърде различен обрат. Ритъмът добива невероятно ускорение. И е така, защото Той не се обажда нито да се извини, нито за да възобнови връзката им. Иска да сложи край на живота си и обаждането би могло да му послужи като спасителна сламка, която да го задържи на повърхността. Историята се развива изцяло по телефона в рамките на 6 часа.
Героите са двама - Той, който в момента обмисля самоубийството си и се обажда на жената, която е обичал, но изоставил, и Тя в другия край на жицата, все още дълбоко влюбена в него, ще се опита да направи
всичко по силите си, за да го спаси. Нито разстоянието, нито яростта ще я спрат, защото да му каже последно сбогом е като да загуби част от себе си. Да даде и най-малкия смисъл за продължаването на живота на този, който дълбоко я е наранил, не се оказва толкова простичко за героинята. Неговият глас, нахлул от празното пространство, е повода да си даде сметка, че единственото, което може да направи, е да не затваря телефона. Така, без да прекъсва телефонния разговор, ще осъществи и невъзможното, за да пристигне при него по най-бързия начин.
Безкрайни ще са часовете на пътуването от Торино, където живее Тя, до Женева, където се е установил Той. Двамата ще останат като залепени за апаратите, първо на стационарните, после на безжичните и накрая на мобилните. Жената измисля истории и небивалици, рови се в миналото, избягва моментите на страдание, търси подходящи думи, факти и такъв развой на диалога, че да поддържа будно вниманието му и да го отвлича от безумната идея. Тя не ни дава да разберем защо именно Той - причината за страданията u, стига до мисълта да прекъсне живота
си. Но всичко това не е случайно, защото както героинята, така и читателят се понася във вихъра на напрежението, където единствено важното е: Не затваряй!
Със затаен дъх ще четеш страниците, които те делят от финала, за да разбереш дали ще успее да стигне навреме, дали ще се добере до целта. Подхванеш ли романа, ще ти е трудно да го оставиш и за миг не само заради интересния сюжет, но и заради изумително експресивния и задъхан стил на писателката. Това не е само една любовна история, като толкова други, защото е просмукана от силна тревога, страх и безпокойство, а и невероятният и непредвидим финал го доказва
напълно.
В "Не затваряй" Монтрукио постига две съществени неща. Първо, с изключителна вещина пресъздава напрежението на психологическата борба между героите; жената полага неимоверни усилия да убеди мъжа да не затваря телефона до пристигането u. И второ, необикновено е разкриването на силата на любовта, надвила желанието
за отмъщение. Нещо повече, Монтрукио успява да притисне
читателя и оставя съмнението, че навярно всичко е било само сън,
който рефлектира и проектира отчаянието на жената в страданието на мъжа. Така идва потвърждението, че младата писателка успява да изследва и пресъздаде в изключителен диалог този миниран от болка
терен, какъвто е изоставянето.
Не липсват и неочаквани, непредвидени моменти. Един-единствен път връзката се разпада и Тя изпада в паника, но успява да се справи и с тази ситуация.
Финалът обаче е повече от изненадващ.

"Не затваряй" е роман оригинален във всяко отношение, както със съдържанието, така и със стила си.
"Ла Стампа"

Не затваряй е кристален образ на мъжа и жената.
"Ил Темпо"

Алесандра Монтрукио споделя за романа си

Не е лесно да разкажа как се роди. Понякога идеите ти идват в
момент, в който разговаряш или слушаш околните. В случая тръгнах
от обикновена ситуация: изоставена жена. После поразмислих,
а какво би се случило, ако той u се обади за да поиска помощ?
Тогава ще се разбере кое от чувствата u ще надделее - яростта,
желанието за отмъщение или любовта, която се превръща донякъде
и в съжаление?

Интересно е защо писателката не е дала имена на героите си?

Смятам, че те са повече от персонажи с определена роля. Тя е
истинската и неподправена любов, докато Той е двойствеността,
неяснотата в чувствата. Не става дума за обикновено и
елементарно разделение между двата пола. В моята история е
така, а можеше и да е обратното.

Интервю на журналиста Джузепе Петралиа с Алесандра Монтрукио

Дж. П. "Не затваряй" е историята на една жена, изоставена от
любимия човек, която в задушна лятна нощ е обезпокоена от
телефонното обаждане на мъжа, решил да сложи край на живота
си. Започва дълго пътуване с кола, преодоляване на разстоянието между Торино и Женева, като двамата не затварят телефона и непрекъснато говорят. Поводът взе от действителността, за да свържеш историите, които разказваш, или творбата ти е плод на художествената измислица?
Ал. М. Смятам, че художествената измислица, дори и най-развихрената, винаги черпи идеи от реалността и нейната величавост се изразява в това да допълва с нещо ново и оригинално идеите, които животът u предлага. В личен план, не се смятам за изключително надарена с въображение, следователно разказвам случващото се около мен с надеждата, че писането ми помага да опознавам и осмислям нещата от живота.
Дж. П. По време на дългия телефонен разговор, мъжът и жената
бъбрят за всичко, но не докосват никога темата за общото им
минало, за двете години, през които са живели заедно. Защо?
Ал. М. Той не говори за миналото, защото то го кара да се страхува,
още повече се страхува, че миналото би го принудило да даде
обяснения. Тя също не го споменава, защото в момента има нещо
много по-важно, за което трябва да мисли - неговия живот. Това е
изключително важно и я кара да смята, че да разбере причините
за случилото се между тях точно сега е незначително.
Дж. П. Обрисувала си жената като много силна личност, крайно
волева и решителна, която огорчена и обидена вместо да затвори
телефона, взема колата на брат си и поема на дълг път през нощта,
за да отиде при мъжа, когото обича. Това е опит да спаси него или
по-скоро да спаси себе си от едно сиво и монотонно съществуване?
Ал. М. И двете. Да спаси мъжа, когото обича, означава също да даде
смисъл на собственото си съществуване, смисъл на живота, който
е изгубила. Означава и надежда - не само за него, но и за самата
нея, за евентуално ново съвместно бъдеще.
Дж. П. Използваш повествователен стил, според мен изключително
съблазнителен, но и трескав, напрегнат. Телефонните разговори са
предадени в точно определеното време: часовете и минутите си
поставила в началото на всяка глава. Става дума за препускане
срещу времето, срещу загубата на време и смисъл. Това ли е
прецизният ти избор на литературен изказ?
Ал. М. Определено да. Исках особен вид часовник да тиктака в
главата на читателя, докато чете романа. Исках той да долови
тягостното състояние, мъката на този бяг срещу времето. От
тук и идеята всяка глава да започва с точния час, оставени бели
полета около часа и език, който поне според моите намерения е
остър, напрегнат, задъхан дори на места режещ.
Дж. П. В романа, смятам нарочно, не си вмъкнала любовни сцени
между двамата, като изживени спомени от общото им минало.
Защо?
Ал. М. Господи, техни спомени има, но не съм използвала любовни
сцени, защото не ми се струваше необходимо. Трябваше да накарам
читателя да разбере силната истинска любов, която жената
изпитва към мъжа, а не физическото желание и привличане.
Дж. П. На много места цитираш имена на изпълнители и песни.
Какво е музиката за теб?
Ал. М. Музиката е много за мен, надявам се както и за редица други
хора. Израснала съм в дом, в който непрекъснато се лееше музика,
а майка ми пееше. После доста години се занимавах с балет, така
музиката стана част от мен, нещо толкова близко и интимно заедно с желанието и необходимостта да танцувам. Връзката ми с музиката е изключително дълбока и затова нямаше как да не присъства и в романа.