Има копнежи, които не остаряват. Най-много от време на време да станат немодерни, а после, отново от време на време - модерни. Към тези вечно млади прастари копнежи принадлежи щастието. Големите религиозни водачи и философи чак до Шопенхауер често предоставят на хората сигурност в щастието, която никога не е дълготрайна, а все повече и повече се измества от жалки интрерпретации. Има достатъчно мигове на щастие и блаженство. Човек трябва да се научи да бъде по-скромен.
Лудвиг Маркузе

Във "Философия на щастието" виждаме укрепване на волята за щастие, на дързостта и таланта да бъдеш щаствил. Може би първата крачка към щастието е да се проследи неговата незабравима възхвала: От Епикур до Ницше...
Дитер Лампинг