Като начало нека отбележим, че въпреки по-общото заглавие тук дума ще става най-вече за училището, открито от Емануил Васкидович през 1815 г., и за това, което през 1831 г. основава Христаки Павлович. Няма да отделяме внимание на някои съществували по същото време малки училища, предимно от килиен тип, за които почти нищо не се знае, а и значението им е съвсем ограничено. Противно на това, за двете споменати по-горе училища се е говорило и писало много както за да се очертае характерът, дейността и ролята им в просветния аспект на възрожденския процес, така и в полемичен план - за уточняване на някои техни приоритети в този процес. Тъй като предмет на разглеждане за нас ще бъде същата материя, а цел - по-нататъшното доближаване до историческата истина по проблема, неизбежно е възникването на някои полемични моменти по отношение на резултатите от предходни изследвания по него. Затова, с оглед да избегнем превръщането на основното изложение само в поле за спор, за отхвърляне и утвърждаване на факти и тези, се налага отначало да направим кратък обзор на днешното състояние на проблема и на пътя, по който се е стигнало до него. Това ще ни позволи по-нататък да се съсредоточим повече върху един нов прочит предимно на познатите първични източници, както и върху някои нови, с цел получаване на нова, по-достоверна информация и оттам - на по-обосновани изводи.
Доколкото ни е известно, за пръв път писмено сведение за двете свищовски училища, и то от най-авторитетен източник, се среща в издадения през 1835 г. от Неофит Хилендарец-Бозвели и Ем. Васкидович шестчастен учебник на български език, обединен под общото заглавие "Славеноболгарское детоводство".