Това изследване бе предизвикано от чувството за обърканост относно статута на термина "разпознаване/признаване" (на фр. reconnaissance) в плана на философския дискурс. Факт е, че не съществува теория на разпознаването/признаването, достойна за това име. Впрочем този учудващ пропуск контрастира с относителната кохерентност, която допуска думата "разпознаване/признаване" да фигурира в речника като една-единствена лексикална единица, въпреки множеството и установени значения. Оттук целта на тази книга е да придаде на разнородната последователност от известните ни срещания на термина "разпознаване/признаване" във философския дискурс кохерентността на подчинена на определено правило полисемия, съответстваща на полисемията в лексикален план. Казано накратко, динамиката на изследването се заключава в поврата в самия план на граматиката на глагола "разпознавам/признавам" от неговата употреба в деятелен залог към неговата употреба в страдателен залог: аз разпознавам/признавам активно нещо, личностите, самия себе си, но изисквам да бъда разпознат/признат от другите. И ако имам щастието това да стане, разпознаването се превръща в признателност.
Пол Рикьор