В ноща повит в люлката на самота...
И страхът ръми...
Полепва влага в пресните следи...
Къде си ти?
Очи немеят в плахите сълзи...
Всяка сълза,
с листа пред теб ти сподели!

В този свят лабиринт!

В лодка листата сгъни
с платна от пелени
и с нея поеми
в Морето от сълзи!
В страха пусни весла!
Луната е следа.
С тях бриза прегърни
И нищо, че боли!

И щом, в пустинен бряг
захвърлен от деня, спят весла.
Платна, потрепват с раните на
немощта,
в сноп пера,
ти перата с раните сплети!
Всяко крило,
с пясък ти посипи!

Вдигни крила!

Ела с мен, полети
и нищо че тежи,
крилата освети
в Морето от сълзи!
Просторът ще е дом.
Луната свят подслон,
но в себе си носи
Морето от сълзи!
Днес можеш да летиш,
ала преди да полетиш
с усмивка се сниши
морето целуни.
Ела с мен, полети
и няма да боли,
крила ще ти дари
Морето от сълзи.

Ела с мен, полети!
/Морето на сълзите/