Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

За всички години, в които съм трупал меломански познания за българската поп-музика, останах с впечатлението, че в началото на 70-те години няма плочи на български поп-изпълнители /изключвам групите/, които да звучат по-”рокаджийски” от албумите “Вечност” и “Танго” на Лили Иванова /съответно излезли през 1973 и 1974 година/. Но скоро разбрах, че има още какво да чуя и да науча за онзи период, когато рок-стилистиката доста трудно, но все пак някак си, си е пробивала път в звукозаписната ни соц-“индустрия” /използвам кавички за тази дума, защото с тогавашния държавен монопол на звукозаписите от страна на “Балкантон”  тя се самокомпрометира/.
    Така се случи, че в ръцете ми попадна книгата на Георги Гълов за Емил Димитров. Признавам, че я разлиствах доста повърхностно. Но в приложения диск към нея чух “Шехерезада” - песен, в която като контрапункт на мелодичната  “френска” сантименталност, така присъща на Емил Димитров, звучи стабилен, направо “британски” хард-рок съпровод, аранжиран от Митко Щерев. Останах изумен – знаех, че Митко Щерев – ядрото на “Диана Експрес” - първоначално е  бил лидер на “Синьо-белите” - групата на Димитров, и то няколко години – преди да отиде при Лили Иванова и нейните “Макове” /с които са записани горепосочените й албуми/. Но не съм и подозирал, че още през 1972 година при аранжимента на “Шехерезада” - обработка на циганската “Чайе шукарие” - Митко Щерев е заимствал, и то доста оригинално, типичните за тогавашните хард-рок групи като “Пърпъл” и “Юрая Хийп”  дисторшън-ефекти за електрическата китара. В песента прави впечатление и повлияното от сериозната музика и бихармоничните ладове органно соло /”ала” Джон Лорд/, в което самия Щерев пее в унисон с тоновете, които свири!            
    Признавам, че този запис ме изуми – въртях “Шехерезада” на уредбата си цяла нощ, без да мога да мигна! Имах чувството, че съм обладан от песента така, както се е чувствал и американеца Джери Корол, който на младини си е записал от радиото тази песен и след 30-годишно издирване научава името на изпълнителя и намира плочата от България /става въпрос за албума “Танцувайте с Емил” от 1972 – който веднага намерих, за да чуя/!
    Именно перипетиите на Корол покрай изнамирането на “Шехерезада” са залегнали в художествената тъкан   на книгата на Гълов, макар и тя да не е чисто “художествена” творба. Книгата е  решена предимно в документален стил, тя е компилация от изказвания и материали от пресата, от свидетелствата на времето и на очевидците. Самата история с Корол и песента “Шехерезада” обаче е изведена като метафора, която натрапчиво ни подсказва, че трябва да дадем достойна оценка не само на отделни песни, но и на цялостното творчество на Емил Димитров.
    Никога не съм бил голям фен на Емил Димитров, но искрено се прекланям пред това, което е направил за еманципирането на нашата, българската поп-музика, за придобиването й на самочувствие пред Европа, пред целия свят! В момента за съжаление много липсват певци, които да поддържат това самочувствие – жалко, но факт!!!
    По-жалкото е, че – както скоро си говорих с един по-възрастен познат – наближава времето, когато младите няма да знаят кой е Емил Димитров! Дано не сме лоши пророци, но само песен като “Моя страна, моя България” не е достатъчна визитка за Емил Димитров пред младото поколение. Да не говорим, че тази песен толкова се банализира от употреба  заради интересите на разни партии, заради защитата на разни каузи, дори и заради претенциозни класации от типа “най-великата българска песен”.
    Искрено се надявам, че тези, които решат да обърнат поглед към книгата на Георги Гълов, наистина са склонни да опознаят не само живота на Емил Димитров. Нека читателите  чуят и диска, приложен към книгата!  В него е събрана малка, но представителна част от авторските неща на Емил Димитров. Нека читателите си дадат сметка защо музиката, писана и изпълнявана от Емил е била, а и до ден днешен си остава еталон за качествена попмузика - качествена не само на национално, а и на европейско и световно равнище!
    И може би все някой ще открие своята “Шехерезада” - така, както американецът Джери Корол я е открил преди повече от 30 години,  така, както май че и аз я откривам – сега!...