УВОД
Тази книга е своеобразно продължение, по-скоро - реплика на излязлата през 2002 г. "Общи бележки за българската фолклорна култура". Преди всичко, защото културите са в диалог, а диалогът има собствена култура.
В съвременността ни вече съвсем ясно се долавят резултатите от контакта на фолклорната ни култура с масовата култура, т. е. онази култура, която е произведена според масовите норми на индустриалното производство; разпространена от техническите средства на медиите; предназначена за социалната маса - за един гигантски агломерат от индивиди, взети извън вътрешните структури на обществото.
Впрочем диалогът със Запада съвсем не започва в последните десетилетия на XX в.; началото му е по-скоро преди средата на века. Интензивността има нарастващ характер, особено по времето, когато западните ценности са забранени поради своята "упадъчност" и "буржоазност". Западната култура е синоним на масова култура, а според марксистката критика тя е "барбитурна (новият опиум за народа) или съзнателна мистификация (капитализмът отклонява масите от истинските им проблеми) /.../ отчуждението на човека в труда продължава по-нататък с отчуждение в консумацията и в развлеченията, във фалшивата култура..."2 Възможностите за диалог на съвременната народна култура със западната масова култура са детерминирани от бързото развитие на техническите средства за масово разпространение и от изключителното разширяване на комуникациите. Чрез тях системата от символи, митове, образи на масовата култура, засягащи практическия и въображаемия живот, системата от специфични проекции и идентификации се "надбавя" към националната култура. "Масовата култура включва и едновременно се включва в една поликултурна реалност".