Първото писмено сведение за кулинарните подправки е намерено в една вавилонска библиотека с клинообразно писмо. В него се говори за шафран, кардамон, сусам, мащерка... В миналото са наричали ароматните треви и подправките на прах "похвала за готвача". Семена на подправки са открити в гробниците на египетските фараони, по папируси са разчетени рецепти за ястия с анасон, синапено семе, кимион, кориандър. Латинското наименование за подправките общо е "speiif", което в превод означава нещо, което внушава уважение. И има защо.
Ние, обаче, тепърва ще откриваме богатия свят на ароматите, защото по традиция в българската кухия и до днес се използват ограничен брой подправки. Какво употребяваме най-често - магданоз и копър, джоджен и чубрица, по-рядко левисид и естрагон, сминдух, ким и кимион... А светът на подправките предлага още много и много. И ако искаме да ни става все по-вкусно, нека смело се потопим в него.