Неслучайно великият древногръцки мислител Аристотел се счита за създател на философията като наука. В своите трудове той синтезира и развива научния опит и постижения на древния свят. Универсалността на неговите философски дирения обяснява продължилото повече от две хиляди години влияние на древногръцкия учен в почти всички научни области.
Роден е през 384 г. пр. н. е. в гр. Стагира на Халкидическия полуостров. Почти двадесет години учи в Академията на Платон. Възпитател на Александър Македонски. Основател на гимназион, известен като Ликей (оттам произтича и думата "лицей"), който се формира като античен център за естественонаучни изследвания.
Трактатът За душата заема едно от най-важните места в творчеството на Аристотел. В него са събрани главните му мисли за психиката и познанието.
Физиогномика е едно от най-старите изследвания върху човешката мимика и изкуството за познаване на характера в зависимост от физическия облик. В него древният учен описва различните лицеизрази и търси връзката им с качества и характери.