В житейската участ и бележитото дело на Александър Паскалев можем да открием отразени и светлите мигове на българското книгоиздаване, и мрачните кризи и безизходица. Той се появява през първото десетилетие на XX век, когато неуморно и всеотдайно все още работят за автори и читатели Христо Груев Данов (1828 -1911) и Драган В. Манчов (1834 -1908), както и техните дейни последователи Тодор Ф. Чипев (1867 - 1944), Христо Олчев (1867 - 1926), Иван Г. Игнатов (1862 - 1937), Георги Бакалов (1873 - 1939), Христо Хаджиев (1876 - 1952)... За литературата ни, за развитието на младото българско изкуство това е време на подем, на идейно-естетическо обновление и ярки художествени завоевания. Наред с Ив. Вазов, Ст. Михайловски, А. Страшимиров с полемична дързост кръгът "Мисъл" налага своите принципи и критерии, влизат в остър двубой "млади и стари", рушат се смело остарели художествени норми в името на разкрепостения и свободен неукротим творчески дух. Пенчо Славейков, наречен не случайно от много по-младия от него Дебелянов "жрецът войн", застава начело на модерната литература, която напира смело и се развива все по-решително. Д-р Кръстьо Кръстев, създал своето именито списание, привлича съмишлениците си, за да се утвърди култът към силната личност, която отхвърля традиционните ценности и търси нови европейски хоризонти.