Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
2. Написани само с главни букви
3. Написани на латиница
4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]

Шандор Мараи е един от най-бележитите унгарски писатели на миналия век. Роден през 1900 г., Мараи се самоубива на преклонна възраст в Сан Диего през 1989 г. Неговото творчество се състои основно от романи, дневници и поезия, но то придобива популярност на Запад едва през последното десетилетие, когато е преведен на английски.

„Свещите изгарят докрай“ е една от най-известните книги на Мараи, публикувана за пръв път през 1942 година. Действието се развива в стар замък, където един ден генералът получава съобщение за предстоящо посещение от стар приятел - Конрад. Посещение на човек, когото очаква от 41 години и това чакане се превръща в единствената движеща сила на живота му. Срещата меджу двамата представлява изповод-монолог на генерала, който с тъга и примирение говори за събитията сполетели него, съпругата му Кристина (вече мъртва) и най-добрият му приятел – Конрад, преди повече от четири десетилетия. Приятелство, любов, предателство, загуба, мъст, изкупление, съжаление, болка, прошка, старост, самота –  това са основните теми, около които се върти центърът на книгата и изповедта на главния герой, докато свещите в стаята изгарят. Историята няма ясна развръзка, краят остава отворен, сякаш за да даде свобода на читателя да се запита и сам да си отговори на въпросите и да открие истината – за героите, за себе си, за човека...

Изключителна дълбочина и сила на изказа! А нотките на напрежение и мистериозност правят удоволствието от четенето на книгата още по-голямо.

„Но в дъното на живота смисълът на всяко наше действие може би все пак бе тази връзка, която ни свързваше с някого – връзка или страст, ако искаш. Това ли е въпросът? Да, това е въпросът... И ти ли мислиш, че смисълът на живота не е друго, освен страстта, която един ден завладява сърцето, душите ни и тялото и после гори неспирно до смъртта? Каквото и да се случва междувременно? И ако сме преживели подобно нещо, може би не сме живели напразно? Толкова дълбока, толкова зла, толкова прекрасна, толкова безчовечна ли е страстта?“ – Из „Свещите изгарят докрай“ Шандор Мараи