Превод от старогръцки и латински: Георги Гочев.
Превод от английски: Анета Димитрова и Димитър Илиев

"ИКОНОМИКА" НА БЪЛГАРСКИ
Една от не особено разумните черти на съвременното разбиране за икономика е схващането й като наука от естественотехнологичен тип. Това е недостатък не само в България. У нас обаче подобен възглед е особено упорит, не на последно място, защото се опира на непознаване на изворите на икономическата мисъл - в това число и на античните. В действителност икономиката не е наука за нещата, независими от човека, а за възгледите, помислите и действията на хората. Изречението е преиначена фраза на Лудвиг фон Мизес. Като отгърнете тази книга, ще видите, че от подобно разбиране тръгва например и Ксенофонт.
Неговото схващане за "икономиката" е особено характерно и за възродителите на икономическото знание от Новото време (Джамбатиста Вико, Адам Смит, Дейвид Хюм, Жан Батист Сей и донякъде Франсоа Кене). През XIX в., ако не се смята Фредерик Бастиа, то е някак избледняло, а политизирането на икономическата мисъл след Маркс, схващането й като идеология, кара икономистите да забравят основните допускания, на които се градят техните размишления.
В началото на XX век най-вече чрез представителите на т.нар. Австрийска школа (особено Мизес и Хайек) икономиката отново се опитва да стане една от науките за човешките действия. Това е трудно: ако се погледне списъкът на Нобеловите лауреати по икономика, едва към края на XX в. се появяват имената на Бюкенън, Бекер и Норт. През 2002 г. наградата е присъдена на Даниел Канеман и Върнън Смит за изследване на нерациопалните и психологически аспекти на пазара и стопанските решения.
Както обикновено се оказва, онова, което съвремието тепърва напипва, се намира в зародиш още в древния свят. Предлаганият български том е едно от доказателствата за това. Освен че са антични интелектуалци, общото между авторите - в чисто тълкувателен план - е, че те са онези, които за първи път са докоснали основния постулат на икономиката, а именно: в нея става дума за избора, какво да се прави с ограничените ресурси, щом нуждите и потребностите са постоянни.
Част от текстовете вече са били публикувани на български, но сега се появяват в нов превод, съобразен с нуждите на изданието. Отделянето на разсъжденията на Аристотел за парите от Пета книга на Никомахова етика и съвместното им публикуване с текстовете на Псевдо-Аристотел, Ксенофонт и Хиерокъл е много добра идея. Така томът предава почти всичко най-съществено от възгледите на древните гърци за стопанството и стопанския избор.
Въпреки неизбежните исторически конотации, предлаганите в тази книга текстове звучат много съвременно. За пръв път изучаващите история на икономиката у нас ще разполагат със събрани преводи на древногръцки текстове по въпроси, засягащи икономиката, т.е. няма да получават впечатленията си от трета ръка и ще могат да се задълбочат в изучаването им.
Красен Станчев,
директор на Института по пазарна икономика
София-Бишкек, юни 2003 г.