Тази книга разказва за хора и събития отпреди повече от петдесет години.
Оценките в нея не бива да бъдат използвани от днешните противници на Академията. Убедена съм, че в трудните времена, които преживява България, академичните институти съхраняват науката и нейните носители.

Предлаганият труд е изграден въз основа на документален материал от Централния държавен архив и Научния архив на Българската академия на науките. Проучени са фондовете на Министерството на народната просвета, Комитета за наука, изкуство и култура, ръководните структури на комунистическата партия, протоколите от заседанията на Управителния съвет и Постоянното присъствие на Академията, дневниците на клоновете, доклади и стенографски протоколи на общите събрания, рецензиите за избор на нови членове, стенографските протоколи на някои научни дискусии, отделни финансово-административни отчети, бюджетни, стопански и научни преписки. Особено ценни документи са запазени в личните фондове на Георги Димитров, Тодор Павлов и професор Спиридон Казанджиев. Възможност за специфичен поглед предоставят и кадровите досиета на българските учени.
Като цяло Научният архив на Българската академия на науките е по-богат за периода след 1948 г. За предходните 1946 и 1947 г. липсват дори протоколите на общите събрания за избор на нови членове, които се публикуват по традиция. Епизодични са сведенията за научната политика на партията в първите години след 9 септември 1944 г. и в Централния държавен архив.