18. 10. 98
Когато паднеш, вечер, паднеш и с лъча
Последен се чифтосаш; усещам през
Листата на ореха как искаш да насилиш
Всички земни твари. И усещам още как
Тялото ми премаляло бавно се съвзема,
Как докосвам те и ти съединила си се
Вече с мен. Ти ли си или е кожата ми
Притаена. Маковото семе съхне в чашката,
Ако макът не употреби навреме силата му.
И мъжът спохожда своите жени навреме.
Искам с поглед да прокъсам мисълта си,
Да я гледам как се мята от едно до друго,
Как разтваря вечерта и оплодява я
И как мъждука сред новозаченати звезди.