Монографията е първото комплексно изследване на проблема за времето като категория на историческия дискурс. Историята не само определя разположението във времето на миналото, настоящето и бъдещето. Тя конструира и множество сложни времеви форми: настояще в миналото, минало в настоящето, бъдеще в миналото и т.н. Анализът на ролята на темпоралните представи в историческото съзнание и историческото познание позволява да се формулира нетрационна трактовка на еволюцията на европейската историография и нейното място в системата на съвременните социални науки.