Три са нациите с най-голям принос в историята на футбола. Без да омаловажаваме заслугите на Германия и Аржентина можем да кажем, че това са Бразилия, Англия и Италия. Футболът взима от британците страстта, от бразилците красотата и от италианците интелигентността. В италианския футбол главата не е просто инструмент, който играчите използват, за да посрещнат далечно центриране или да ударят опонент в носа. Тя служи за нещо друго - четене на играта, постоянна мисъл, духовност и прилагане на тактики, които са изобретени преди това.
Италия се определя като страна на контрастите - ефектна, многозначна, многолика и капризна. В тази променлива среда едно от най-постоянните неща е "калчото" - италианската арена за най-популярната игра в света.
В тази страна има неофициално деление на две части - Север и Юг. Първия е богатият индустриален север където се намират всички прочути италиански клубове - "Ювентус", "Милан", "Интер", "Торино", "Болоня", "Дженоа". Докато втория е изостаналият беден юг, в който има само един отбор печелил "скудето" "Наполи".
"Адзурите" умеят да се мобилизират при срещи със силни отбори. Голямо самочувствие натрупа тази страна със спечелените две световни титли през 1934 и 1938 г. Тогава Виторио Поцо успявя да изгради от Меаца, Монти, Орси , Фера-ри, Пиола и Скиавио истински футболни великани за своето време. С времето в италианското първенство започват да се взимат качествени треньори от Англия, Унгария, Швейцария, което повишава в тактически план качеството на играта на "Ботуша". Едновременно с това местните богаташи взимат срещу финикийски знаци най-добрите чужденци от -Латинска Америка и скандинавските страни, с което се обогати техническия арсенал на местните играчи. След 70-те години на миналия век започна да се говори открито, че Италия е страната превърнала футболната игра в нова религия. Италианското калчо стана магнит за всички по-класни играчи в света и едва ли има футболист, който с ръка на сърцето си би казал, че не желае да играе на Апенините.
Националният отбор на страната спечели трета световна титла през 1982 г. на шампионата на планетата в Испания. От тогава обаче, въпреки неистовото си желание "адзурите" не могат да триумфират с голям трофей. За разлика от националния отбор, клубните отбори от тази страна, спечелиха куп отличия в Шампионската лига (преди това КЕШ), Купата за КНК, Купата на УЕФА, Междуконтиненталната купа.