Авторът е завършил специалност Политология в Московския държавен университет "М. В. Ломоносов". До 2003 г. е служил в Национална служба "Сигурност" на Министерството на вътрешните работи. От 1995 до 2000 г. е задочен докторант в Академията на МВР. От 2003 до 2005 г. е директор на дирекция "Сигурност" в Държавната комисия по сигурността на информацията. Сега е началник на отдел в Администрацията на Министерския съвет.
Книгата е опит за цялостно и обективно изследване на възникването и развитието на разузнавателните служби на България в качествено различни обществено-икономически, политически и геополитически условия. На фона на разгърналите се през последните 15 години страсти около ролята и мястото на службите за разузнаване и сигурност авторът е съсредоточил усилията си за разкриване на закономерностите на формирането и управлението на тези специфични държавни органи, на ролята им за защита на сигурността на държавата, на методите и средствата на тяхното управление през различните исторически периоди. Понятието "разузнаване" тук се използва в широк смисъл и включва структурите, осъществяващи събиране на информация с тайни методи и средства, т.е. не само органите за външно разузнаване, но и за контраразузнаване и защита на вътрешната сигурност. Особено място е отделено на развитието на тези структури, които се оказаха в центъра на общественото внимание. Книгата несъмнено ще предизвика въпроси, може би и несъгласия, но отговорите на тях все още предстоят. Те ще са възможни, след като за изследователите станат достъпни документите, регламентиращи структурното и организационното развитие на разузнавателните служби на страната.