Най-сигурният начин да изпадна в безтегловност е някой да ми каже "напиши 80 реда за каквото решиш". Все едно ме пускат в супермаркет преди затваряне. Трескаво се юрваш между рафтовете в паническо търсене на нещо, което нито знаеш къде е, нито знаеш какво е.
В знак на протест пиша за единственото нещо, което истински ме забавлява. За планини. Точно така. За планини. Винаги, когато темата е свободна, пиша само за това.
Текстовете за планини са два типа. За познавачи и за познати. Едните ги пишеш за хората, които винаги срещаш в планината. Другите пишеш за хората, които никога не се срещат с планината. Този текст е от втория тип.
Ива Петрони