През пролетта на 1999 г. изнесох поредица от Гифърдови лекции в Единбърг. В тях се опитах да се захвана с въпроса "Какво значи да наричаме нашата епоха светска?" и да предложа обяснение на това, как сме стигнали дотам. Все още се боря с тези въпроси.
Когато подготвях лекциите, за мен бе очевидно, че книгата на Уилям Джеймс Разновидности на религиозния опит е същностно важен извор. Но едва когато започнах да я препрочитам, си припомних -или може би за пръв път забелязах, — че и тя представлява поредица от Гифърдови лекции, изнесени в Единбърг около век преди моите. Чувството, че вървя по следите на този първопроходец, се засилваше от силното и повтарящо се при прочита на всеки следващ пасаж от съчинението на Джеймс впечатление, че (ако изключим стила и злободневните забележки) то би могло да е написано вчера, а не преди почти сто години.
Тази близост ни казва нещо както за Джеймс, така и за мястото, до което сме стигнали в началото па настоящото столетие. Постепенно се очертаваше хрумването да се опитам да артикулирам част от това, т.е. да кажа нещо от онова, което исках да кажа относно мястото на религията в нашата светска епоха, във вид на разговор/конфронтация с Джеймс.
...