Центърът за източни езици и култури (ЦИЕК), чиято двадесета годишнина отбелязваме с настоящия сборник, е уникално звено в организационната структура на Софийския университет „Св. Климент Охридски". Създаден през 1983 г. със заповед на ректора акад. Георги Близнаков като една катедра към Факултета по класически и нови филологии, днес ЦИЕК сякаш по-адекватно защитава своето название. Състои се от четири самостоятелни катедри - „Арабистика", „Тюркология", „Езици и култури на Източна Азия" и „Класически изток", обхващащи осем ориенталистични специалности.
Със същата ректорска заповед бе разкрита и една нова филологическа специалност - Индология, разбира се, интегрирана в състава на ЦИЕК. От позициите си на филолог и индолог смея да твърдя, че именно оттогава Факултетът по класически и нови филологии си завоюва академичното право да се нарича тъкмо по този начин. Защо ли? Защото във факултета, съдържащ в името си определението класически, доколкото в него се изучават двата класически езика на Европа - старогръцкият и латинският, се появи специалност, в която се изучава третият език, допълващ понятието класиче¬ски езици и литература - езикът санскрит.