Преди всичко - роман ли е тази книга? Ще си призная, че сам не мога да определя точния й жанр. Но разсъждавам така: всеки истински роман е една човешка история. А истинската история на човечеството е един роман - най-големият и най-страшният, и най-прекрасният.
Тогава това е романът на моя живот - автобиографичен, малко исторически, доста политически и твърде есейстичен.
От всички тези претенциозни литературоведски определения най-много ме притеснява "исторически". Страх ме е да не се приеме тази книга като опит за историческо поучение. Опазил ме Бог! Категорично отхвърлям всяка самодейна намеса в науката история!
Ала всеки човек носи по малко история в душата си. Това е едно от "доказателствата", че има душа. Макар да е всемирна, тази история е лична и неповторима. Тя съчетава всеизвестни факти с легенди, поверия и самоизмами... Такава е и моята история, която изповядвам тук.
Преди век Константин Иречек казваше, че българският народ се състои от бивши, настоящи и бъдещи министри. Това се отнася за онези следосвобожденски времена, когато във всяка кръчма Българинът е "бистрил политиката". Понеже собствената ми памет има половин век давност, мога да кажа, че помня този Българин. Всъщност той само привидно говореше за политика. Подтекстът на това негово вълнение беше историята. Българинът си задаваше вечните въпроси: Кой съм аз? Откъде съм дошъл? И къде отивам? Колкото хора - толкова отговори.
За ужас на Константин Иречек ще кажа, че днес нещата са се променили. Като че ли днес българският народ се състои от бивши, настоящи и бъдещи историци. По клубове и квартални ресторантчета всеки спряга историята. Но и тук има парадоксална привидност. Подтекстът е не историята, а политиката...
И още какво?
Да. Този "роман" можеше да бъде сресан на класически прав път. Но си мислех, че тогава ще се загуби навярно единственото му достойнстов - откровеността. И така, той е фрагментиран, разбъркан като жребий преди теглене.
Любомир Левчев