Ако някога за Емил Верхарн бяха казали, че е немец, който се изразява на френски, то за фламандския поет от новите генерации Франк де Криц бихме могли да кажем, че това е французин, който предпочита да говори на немски.
Каламбурът е само привиден, защото наистина на тази земя на кръстопът – между френската чувствителност и немската мисловност – фламандците са били винаги в една особена ситуация: да асимилират по нещо и от двете култури, за да създадат една нова, своя, самобитна, изпълнена с жизненост и с безпогрешен усет за всичко, което се случва край нас. Франц де Криц носи в себе си спомена за превратната съдба на своя народ, възприема трезво заобикалящия го свят, което насища творбите му с реалност и в същото време е интелектуално устроен съвременник на прехода между две тревожни столетия.


РАЗХОДКА ИЗ ГРАДА
Забучил пръст в разгърната карта на града
той търси своя спомен
върви из улици без име
и вижда куче някакво с муцуна
като муцуната на своя господар чете
табелки номера по къщите открива пресни
следи и някогашни знаци
парче от вестник на земята зърва
зачита се чете за някакво случайно
убийство да непредумишлено убийство
разчиства с крак чакъла разпилян
наоколо изобщо празни приказки
и само мъртвите очи в небето са се впили


АНТИКА
този стар бюфет изпратен ми от тебе
да си пазя в него
всички партакеши
щом изчезнеш вече от очите ми
беше толкова мизерен
някаква бутилка с вино
вкиснато от преди няколко години
някакво неразпечатано писмо което
писал съм като дете
и албумче с пожълтели снимки
риза на решето от молците
също няколко квитанции за парното
смачкани неплащани изобщо
стара застраховка за пожар
разкривена грамофонна плоча
вече без обложка
само плюшеното твое мече там го нямаше
беше тръгнало навремето
с теб на път


ОЩЕ ДНЕС
на клона на едно дърво
висеше градско някакво девойче
и някак си изглеждаше щастливо
изплезило се на света
с лилава пяна на езика сякаш змийско биле
или цъфтящ магарешки бодил
превърнало бе своята усмивка в катерица
в което няма нищо лошо ала хората
откриха в парка и момичето и катерицата
която то усърдно милваше
и по гърба и другаде без никой
да забележи появиха се съмне-
ния след дълги спорове дали е трябвало
момичето да си замине още днес
за другия по-истинския свят

Франк де Криц