Името на Евтим Томов в контекста на българската художествена култура на отминаващото столетие спонтанно извиква представата за определящ и значим принос в три основни области, които тясно и неделимо са свързани помежду си. Това са изобразителното му творчество, изкуствоведската продукция и преподавателската дейност в Националната художествена академия. Трудно ще открием друг български художник, който да е работил така плодотворно и всеотдайно, разкривайки еднакво убедително многостранните си дарования в различните насоки на пластичните изкуства. Днес, от дистанцията на времето, препрочитайки неговите съчинения, вглеждайки се по-внимателно в богатата галерия от образи, които ни е завещал, както и докосвайки се до спомените на неговите многобройни ученици, можем с още по-голяма увереност, отколкото приживе, да оценим и осмислим по достойнство мястото и ролята на Евтим Томов в духовните и естетическите движения на епохата.
Независимо от това, че първите увлечения на бъдещия художник са насочени в еднаква степен към всички основни видове изобразително изкуство, основното поприще на неговите изяви и открития ще стане графиката. Именно в тази област се открояват постиженията му, които имат непреходен характер и оставят трайни и дълбоки следи в съвременното българско изкуство.
Проф. д. изк. Чавдар Попов