Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Емилия Георгиева завършва през 1974 г. Държавния римски университет, факултет - Lettere e Filosofia, с докторска дисертация, възложена й от проф. Джулио Карло Арган, ръководител и учител през целия седемгодишен курс на нейното следване. Тезата е върху историческия руски авангард - аргумент, който навремето се включва сред най-актуалните научни изследвания не само в Италия. За целта авторката задълбочава своите научни познания в областта на славистиката, благодарение на престижните високообразовани преподаватели проф. Рикардо Пикио - катедра по славянска филология, и предимно проф. Анджело Мария Рипелино, завеждащ катедра по руски език и литература, едновременно и катедрата по чешки език и литература. Ревностен привърженик на Пражкия лингвистичен кръжок, той й вдъхва нов импулс и вяра в бъдещите й научни постижения. В началото на 1974 г. Емилия Георгиева е приета като лектор по български език и литература в Неаполитанския източен университет, департамент славистика, а през 1972 г., в резултат на успешно издържан конкурс, тя е назначена на щат и хабилитирана с научното звание Ricercatore (научен изследовател).