Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Емануил Попдимитров (1885-1943) е един от талантливите български поети през първата половина на ХХ век. И той, както Лилиев, Траянов и Ясенов, се развива под въздействието на символизма и модернизма. Но върви по свой път в литературата.
Между първата си стихосбирка "Сънят на любовта" (1912) и сборника стихове "Купол" под редакцията на Владимир Василев (1943) той създава многобройни творби, които са разнообразни като стил и търсения - 14 стихосбирки и поетични сборници, 3 поеми, 3 пиеси, 2 белетристични книги и 6 изследвания. Приживе издава "Събрани съчинения" в 15 тома (1931-1938). Както се вижда, творчеството му е със солиден и респектиращ обем.
Съвременниците на Емануил Попдимитров се отнасят с уважение към него и той има място в литературния живот през първата половина на ХХ век. Наред с интимната му поезия на особено внимание се радват поемите му. Философско-мистичната "Преображение" и хумористичната "В страната на розите" получават много ласкави отзиви. Епичната поема "Златни ниви и бойни полета" пък се вписва в българския блян по епопея - потребността, макар и закъсняла, на новата българска литература да има епическа поема като Омировите "Илиада" и "Одисея" или скандинавските "Песен за нибелунгите" и "Калевала". В тази посока е създаването на трите амбициозни по замисъл произведения - "Кървава песен" на Пенчо Славейков, "Чеда на Балкана" на Кирил Христов и "Златни ниви и бойни полета" на Емануил Попдимитров. Но днес те са обект на изследване и изучаване само от страна на литературни историци и филолози.
Същото обаче не може да се каже за интимната лирика на поета, която представлява ядро на неговото поетично творчество. Макар и в голямата си част да е създадена преди близо век, тя притежава образност и внушения, които могат да развълнуват и съвременния читател. Защото Емануил Попдимитров е преди всичко поет на любовта.
Но не може да се каже, че стиховете му днес са познати на широката читателска публика у нас. Причината е в това, че десетилетия наред те бяха заклеймявани като "упадъчни" заради силното влияние върху тях на западноевропейската модернистична и символистична поезия. Но от съвременна гледна точка Емануил Попдимитров може да бъде определен като космополитен, проевропейски ориентиран творец.
Целта на настоящата книга е не само да срещне съвременния български читател с един позабравен класик, но и да помогне за пълната му художествена реабилитация. Самият Емануил Попдимитров събира през 1927 г. любовните си стихове в книгата "Пред дверите на любимата". Но настоящото издание не я повтаря. От цялото му обемисто творчество и от архива му са подбрани стихове, които са близки и понятни за днешния читател. Правописът и на места стилът са осъвременени, без да се накърняват поетичните особености на оригиналните текстове. Стиховете са подредени в четири дяла. Първият - "Шепоти любовни", включва любовна лирика, селектирана сред стихосбирките на поета. В началото на дяла са предимно стихотворения, публикувани за последен път преди повече от 70 години. Тук е и непубликуваното досега "Фонтан", останало в архива на твореца и издирено от дъщеря му Светла Попдимитрова. Във втория дял - "Женски портрети", освен емблематични творби като тези от едноименния лирически цикъл влизат и сходни по настроение и тематика стихотворения. Третият дял - "Любов невъзможна", е събрал любовните балади на поета. А четвъртият - "Целувка белег не оставя", включва най-интересните интерпретации на поета, правени на фолклорни творби и мотиви.
Любовта в поезията на Емануил Попдимитров често е трагична, белязана от раздяла или смърт. Но не липсва и ведър оптимизъм, усещане за вятър в платната, окриленост от любовта. Поетът създава нежни, красиви и запомнящи се образи. Например сълзите на любимата са перли чисти, а ликът на лирическия герой се отразява в тях. Често срещани са епитети като "теменужен", "бледен" и "лилиен", които са характерни за символистичната поетика. Но в интимната лирика на Емануил Попдимитров има много предметност. Неговите кратки поетични импресии са истински бисери - лаконични и изчистени, утвърждаващи любовта като ценност и необходимост за човека. Тя не е творческа поза, а реално, преживяно чувство.
Цикълът "Женски портрети", който с времето самият поет допълва и разширява, изгражда образ на любовта отвъд границите на пространството и времето. В "Клара" любовното чувство е блян за слънце и светли лъчи. Минорният тон слага своя отпечатък върху всичко: брезите са бледи, а облаците ронят сълзи. "Лисхен" е ведра, оптимистична творба. Любимата прилича на слънце, в очите й цъфтят теменуги. Сърцето й все още спи непробудено в гърдите й, но ще дойде момент, в който ще се събуди за любовта. "Ирен" е елегия за мъртвата любима. Чувствата на лирическия герой контрастират на шума, безгрижието и ликуванията на тълпата. На детската любов е посветено "Ефросина" и е изпълнено с носталгия по детството, когато всичко е било невинно и безгрижно. "Ема" е за съня на любовта, изпълнен с всички терзания на това чувство. В "Кристен" любовта е като Великден, но вместена в рамката на сковаващата зима, е изпълнена с трагизъм емоция. "Примавера" пък е ода за извисяващата любов.
Великолепната балада "Змеица" е изградена върху фолклорен мотив, разгърнат с поетично майсторство. За невъзможната любов чрез различни сюжети разказват повечето балади в едноименния цикъл. От една страна, те кореспондират с народното песенно творчество, но, от друга, има и реминисценции със световната литературна класика. Това е обяснимо - Емануил Попдимитров добре познава чуждите литератури и е доцент по сравнителна литературна история в Софийския университет. Но живо се интересува и от българския фолклор. Плод на този интерес е сборникът с народни песни "Самодиви", който е преведен на руски и италиански език.