Настоящият труд разглежда историческото развитие на областта между долните течения на реките Места и Струма и планините Рила, Пирин, Беласица, Малешевска, Огражден и Осогово. Тази територия достига и до р. Брегалница, като нейна западна граница. Областта преживява исторически събития, на които свидетел и потърпевшо е местното българско население. То е преобладаващата част от жителите на градовете Сяр, Драма, Демир Хисар, от Кукуш до Солун, равнинната част, стигаща до брега на Бяло море. На север, в подножието на Рила и Пирин се намират Неврокоп, Мелник, Банско, Разлог и от другата страна на планините са Горна Джумая, Кресна и Петрич. Границата на района стига до долината на р. Брегалница, където са разположени Кочани, Щип, Берово, Пехчево и Струмица.
Съществуват краеведчески изследвания за отделни селища, които дават подробни сведения за населението им, разкази за героични дела на хора, борили се за свободата на сънародниците си, за духовни и килийни учители - първите ревнители за духовното свестяване на народа ни по време на робството. Тези изследвания, някои от които и с подробни исторически факти, извлечени от архивни документи, допълват сериозните исторически изследвания на известни наши историци.
В този труд са отбелязани по-важните исторически събития, станали във вилаета, за да се докаже как в най-тежки премеждия, българското население намира сили да устои на насилието, целящо унищожението на народа ни и неговото чувство за народностна принадлежност. Тук трябва да се отбележи и вече съвременното дебългаризиране на Македония, провеждано от наши "сънародници", което в средата на XX в. не отстъпва по жестокост на кървавите погроми през вековете на робството. Тези хора, подчинени на комунистическата идеология и на "директивите на Коминтерна", порочно тълкуват идеите на интернационализма и довеждат до почти пълна дебългаризация в територии, населени столетия от българи, с ясно изразено народностно самосъзнание. Дълг е на по-младите историци да работят без субективистични и теснопартийни оценки в архивите със запазените документи и да ги тълкуват така, както са написани и запазени. Това е техен неотменим дълг към следващите поколения. Те трябва да знаят какви политически, икономически или нравствени насилия са преживели нашите предци в продължение на стотици години. Френският писател-моралист и педагог от епохата на Просвещението Фенелон Франсоа /1651-1715/ твърди: "...хора, които ненавиждат истината, ненавиждат и тези, които имат смелостта да я изразят...". В голяма степен това важи и за антибългарските погроми през вековете.
Тази книга има за цел да допълни и представи на читателя исторически сведения от средновековни хронисти или съвременници на събитията. Тя има амбицията да припомни и позабравени или направо заличени и малко известни имена на българи, които отиват на заточение или в затворите, но отстояват твърдо и непоколебимо своето българско народностно самосъзнание.
Илия Галчев