"Още от самото начало искахме да наречем книгата "Франджипани и фаранги". Фаранджипани е дърво с невероятно дъхави бели и жълти цветове, които са символ на Мианмар. От франджипани правят "хавайски" венци и украси за статуите на Буда. Козметични гиганти прибавят маслото им в най-скъпите си продукти. Пък бирманците ги ядат... на салата.
Фарангите - това сме ние. В Югоизточна Азия на белите хора им викат "фаранги" - от французи, алафранги, чужденци. После решихме да добавим Бирма отпред, за да не озадачаваме читателя чак толкова крайно.
Макар да имаме претенции като домакини със солиден стаж не само в редакциите на вестниците, но и у дома, в кухните, в този случай ние не търсехме подправки - мадраско къри или чер пипер. В началото само бегло си давахме сметка, че точно от Бирма, от Златния триъгълник, охраняван от фанатизирани военни, тръгва Пътят на опиума. Защото над половината от световната контрабанда на наркотици потегля от недостъпните мианмарски планини. Ние почти стигнахме дотам, бяхме в подножието на Хималаите, под вечния сняг. Нормалните пътешественички се плъзват по Пътя на коприната, а ние зарихме баш по трасето на опиума, ей така, фриволно и лекомислено, като си миришехме франджипанитата и се оглеждахме като фаранги..."
От авторите