Платформата на Helikon.bg е предназначена за изразяване на мнения, свързани със заглавие или неговия автор. Относно детайли от подобно естество запитване можете да насочите към [email protected]
Български приказки
Автор: Николай Райнов
Рейтингът се формира от продажбите в системата на Хеликон
| Издател | Захарий Стоянов |
| Корици | твърди |
| Език | български |
| Тегло | 645 грама |
| ISBN | 9789540910642 |
| Баркод | 9789540910642 |
| Категории | Приказки, Литература за деца и юноши, Книги |
Ключови думи: Задължителна учебна литература
Няма кой да ти отговори ! ... за съжаление ....вече година и половина
Може ли да кажете повече за книжката ?
Видях други подобни и не знам каква е разликата.
Какви приказки има вътре ?
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
- Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
- Написани само с главни букви
- Написани на латиница
- Съдържащи препратки към други сайтове.
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]
Светът на приказките, макар и въображаем, е изпълнен с оптимизъм. Той е примамлив, фантастичен, но и страховит. Също както хората и приказките са различни – има вълшебни, в които въображението се разгръща свободно, но има и народни (битови), в които всичко е разказано в рамките на възможното.
В този сборник Николай Райнов се стреми да покаже вярата в победата на доброто и справедливостта, смелостта и силата, благородството у човека.
Всички образи, които творецът създава представляват символи на любовта, героизма и верността!
Петя Георгиева, Хеликон Пловдив
Роден е в с. Кесарево, Великотърновска област на 1 януари 1889 г. Брат е на художника Стоян Райнов и баща на видния скулптор Боян Райнов, както и на отреклия се от него писател Богомил Райнов.
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
Завършва Духовната семинария в София (1908). Следва философия в Софийския университет (1911). Участва в Първата световна война като военен кореспондент. Завършва Държавно художествено-индустриално училище в София (1919).
Главен редактор на списанията "Зеница" и "Орфей", вестниците "Камбанар" и "Анхира". Първата му книга "Богомилски легенди" (1912) е публикувана с псевдонима Аноним. Написал е и книгата "Светите братя".
Заради романа "Между пустинята и живота", посветен на живота на Исус Христос, е отлъчен от православната църква. Автор е и на 30 сборника с приказки от цял свят (1930-1934); 9 тома "Вечното в нашата литература" (1941); "История на пластичните изкуства" - 12 тома.
Пише поезия, белетристика, културологични произведения в областта на историята на изобразителното изкуство, фолклора, етнографията; сътрудничи на периодичния печат; проучва много паметници на културата; публикува редица статии за изкуството и литературата. Превежда "Тъй рече Заратустра" (в неговия превод - "Така каза Заратустра") от Ницше (1919).
Професор по история на изкуството в Художествената академия, София (1927-1950). Академик (1945), дописен член на Българския археологически институт.
Умира в София на 2 май 1954 г.
