Настоящият труд не бе замислен като корпус материали, който да обеме всичко сътворено през сецесионовото време в България. Пред него бе поставена по-скромна задача - да бъде описано явлението Сецесион, да се покаже - доколкото е възможно - частица от неговото великолепие и чар, да се подскаже - макар и с ограничен брой примери - богатството на неговата лексика, а след това да бъде потърсена българската му рефлексия и мястото й в общоевропейското културно развитие, чрез най-ярките фигури - чужденци и българи - чието творчество е увенчало архитектурното ни богатство от онова време. Стремежът бе настоящият труд да се докосне до интереса на специалистите, но да бъде достъпен и за широка публика - така както преди стотина години популярен бе и самият стил сецесион!
Настоящият труд не е поетичен разказ. Той вероятно не ще предизвика и тиха топлина от изплували лични спомени. Както казват - сменила се е парадигмата, героите ги няма и критериите са други. Но ако успее да възкреси макар и частица от бленуването към изящното в архитектурата от онова време, той би постигнал своята цел.