Делата на най-великия завоевател от античността, видени през погледа на личния му придворен историк.
В средата на 30-те години на IV в. пр. Хр. Александър Македонски наема Калистен за свой официален историограф. Калистен вече се е доказал като такъв - написал е летопис за Гърция от първата половина на века, както и на Питийските игри. Племенник е на учителя на Александър - Аристотел, чийто баща е придворен лекар на македонския цар Аминт III, дядото на Александър.
Гръцкият историк изгражда мита, че Александър е син на Зевс - твърдение, пропагандирано след посещението на завоевателя при оракула на Амон в оазиса Сива.
Четири години след победата при Гавгамела Калистен е осъден на смърт, обвинен в държавна измама. Според по-късни историци като Плутарх и Ариан той е окован във вериги, измъчван и едва по-късно умъртвен.
През вековете трудът на историка е допълнен и се превръща в цялостен разказ за Александър Македонски, проследяващ неговия живот от раждането му до ранната му смърт. Четивен и увлекателен като роман, той е не само най-ранната хроника за великия завоевател, но и най-интересната книга за него.