Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Преди няколко десетилетия латиноамериканската литература в лицето на Габриел Гарсия Маркес, Алехо Карпентиер, Карлос Фуентес и Исабел Алиенде превзе световния книжен пазар. Напоследък новата вълна магически реалисти щурмува Европа и САЩ. "Алхимикът" на Паулу Коелю през последните години е сред най-продаваните в десетки страни. Сега светът полудя по едно ново име - Луис Сепулведа.
За 8 години романът му "Старецът, който четеше любовни романи" има само на испански 50 издания. Вече е преведен на десетки езици. В интернет има стотици сайтове на английски, испански, италиански, немски, френски, сръбски език..., в които читатели и специалисти коментират книгите на писателя.
Критиците сравняват шедьовъра му с перли на световната литература като "Старецът и морето" на Хемингуей, а в писателския му почерк откриват черти от стила на Мелвил и Конрад. Но винаги правят една уговорка - че Луис Сепулведа е уникален писател със свой собствен стил.
От друга страна, самото творчество на белетриста е разнолико. "Старецът, който четеше любовни романи" е създаден в най-добрите традиции на латино-американския магически реализъм.
Ако Паулу Коелю предпочита по директните внушения, разказвайки притчи, Луис Сепулведа провокира читателя да мисли, но без да го затормозява със сглобяването на интелектуалните пъзели, предпочитани от модернистите. Езикът му е прост и лаконичен, но невероятно образен и метафоричен. Милионите фонове на "Старецът, който четеше любовни романи" помнят култовото му начало: "Небето, набъбнало като магарешки търбух, висеше заплашително на педи от главите. Топлият лепкав вятър отвяваше малкото окапали листа и огъваше на пориви хилавите бананови дръвчета пред кметството
Във време, в което човек все бърза за някъде, домът е мястото за нужната почивка след напрегнатия ден, а миговете с книга в ръка са кратки и редки, не може да
не се оцени стегнатият обем на книгите на Сепулведа. Най-дебелата - "Старецът, който четеше любовни романи", е с обем от 130 страници. Общо толкова пък са двата криминални романа - "Дневникът на един сантиментален убиец" и "Якаре" - взети заедно. Те звучат много американски - изпълнени са с екшън и непредсказуеми обрати.
Но това е на пръв поглед. Просто един магически реалист си играе, влизайки в кожата на Хамет и Чандлър, майсторите на класическия черен роман. Едва ли сте чели нещо толкова забавно и увлекателно след "Малтийският сокол" и "Сбогом, моя красавице".