За първи път чух за метода на Норбеков в самото начало на 90-те години. Тогава все още в нашите уши звъняха тимпаните, които възхваляваха Алан Чумак и Анатолий Кашпировски. В един момент мои приятели и колеги с възхищение започнаха да говорят за М. С. Норбеков. Решаваше се въпроса за провеждане на семинари по метода на Норбеков в нашия град. (Между впрочем, тогава те се наричаха "лечебни", а сега, на фона на по-строгото действащо законодателство, те се преименуваха в "оздравителни").
Всичко се получи, семинарите започнаха да се провеждат, даже да носят пари. В онези времена - те не бяха малко. Поканиха ме на такъв семинар, но си тръгнах след първия ден.
В продължение на целия този ден постоянно не ме напускаше усещането за психологически натиск, което предизвикваше усещане за опасност в цялата моя личност, в цялото ми същество.
* * *
На нас просто ни предлагаха да повярваме в това, че всичко което става - е правилно, да се отдадем на този процес. На едни това се отдаваше с лекота и по-нататък процесът на оздравяване при тях протичаше нормално.
Другите не можеха безотговорно да предоверят своята воля на ръководителя на семинара. И даже ако те външно се "смиряваха", то рано или късно ставаше срив: психологически или на здравословно ниво.
Организмът и психиката отказваха да се примирят със смяната на "властта" - с предаването на управлението от Волята на Вярата.
Борис Медведев