Всяваща ужас класика за света, воюващ с непонятни сили!
Най-добрият писател фантаст, раждал се някога в Англия.
Стивън Кинг
Джон Уиндъм създава "Денят на трифидите" през 1951 година. Днес, 54 години по-късно, тази страховита история се е превърнала в научнофантастична класика, за която лондонският "Таймс" пише, че "притежава целия реализъм на ясно осъзнат кошмар".
Бил Мейсън заради травма е с превръзка на очите и пропуска най-зрелищния метеоритен дъжд, падал някога над Англия. На следващия ден сваля превръзката и с ужас установява, че хиляди слепци се скитат по улиците. Скоро среща Джозела, друга щастливка съхранила зрението си. Двамата напускат града, осъзнали, че безопасният и така добре познат само допреди 24 часа свят, завинаги е изчезнал. Апокалипсисът бавно, но сигурно напредва с Трифидите - странни растения, появили се на различни места по Земята. Трифидите достигат над два метра, измъкват корените си от почвата, ходят и убиват човек само с един светкавичен замах на отровните си пипала.
И все пак, "Денят на трифидите" не е роман на ужасите, а мъдро предупреждение за риска, който крие всяка самонадеяна човешка безотговорност.
Когато бях на 13, един приятел ми разказа невероятната история за човек с увредено зрение, който проглежда, за да попадне в свят на слепци, тероризиран от ходещи гигантски човекоядни растения. Щом разбрах, че това всъщност е роман, не се спрях, докато го открих в една малка квартална библиотека. Оттогава препрочитам „Денят на трифидите“ през две – три години. Разказът е изпълнен с динамика и неочаквани обрати, но и с човещина и любов. Както и в останалите произведения на Уиндъм, ужасяващата история не е самоцел, тя носи дълбоко послание или по-скоро предупреждение към човешкия род за последиците, до които могат да доведат арогантността и безотговорността.
Николина Бочева - Хеликон,София - Витоша