Иван Ефремов е световноизвестен писател, класик в два жанра -
история и фантастика. И в двата жанра той постига абсолютно
съвършенство. Романите на Ефремов не са подвластни на времето.
И днес те са блестящи, увлекателни и съвременни. Романът "Атинянката Таис" е изграден върху известен от антични източници исторически епизод: опожаряването на Персеполис от знаменитата атинска хетера Таис и ни рисува епохата на грандиозните завоевания на Александър Македонски и историята на любовта му с Таис.
Роден през 1907 г. в село в Петербургската губерния. Постъпва в Ленинградския държавен университет, но не го завършва. Известно време работи в геологическия музей на Академията на науките. Задочно полага изпитите за геологопроучвателния факултет на Ленинградския планински институт. Работил е като завеждащ лаборатория в Палеонтологическия институт на Академията на науките, ръководил е няколко екпедиции. Трудът на Ефремов \"Тафономия\" заляга в основата на ново направление в палеонтологията, което позволява на базата на палеогеологически данни да се предскаже мястото, където могат да се открият изкопаеми остатъци; за този труд е награден с Държавната премия на СССР през 1959 г.
Първият си разказ \"Встреча над Тускаророй\" публикува през 1944 г. Първото голямо произведение на Ефремов става историческия роман \"На краю Ойкумены\" (1949), скоро допълнен от втори том - \"Путешествие Баурджеда\" (1953). Но най-голяма известност и признание му е донесъл \"Туманность Андромеды\" [бълг. \"Мъглявината Андромеда\"](1957) - философско-утопичен роман за комунистическото бъдеще наземната цивилизация. Този роман оказва голямо влияние на развитието на руската фантастика и, на практика, осигурява нейния първи разцвет през 60-те години. През 1963 г. Ефремов издава романа \"Лезвие бритвы\", а през 1968 г. излиза \"Час Быка\" [бълг. \"Часът на бика\"], в който комунистическия свят от \"Мъглявината Андромеда\" се сблъсква с антагонистичния му антиутопичен свят на планетата Торманс. Романът се оказал съвсем не по вкуса на тогавашното ръководство на страната, но не се решили да го забранят докато Ефремов е жив; едва след смъртта му през 1972 г. е бил забранен за предлагане в библиотеките. Тази акция съвпада по време с планомерното изместване от издателските планове на практически цялата социално насочена фантастика, изградена върху книгите на Ефремов.
На името на Иван Ефремов е учредена годишна награда (на списание \"Уральский следопыт\"), която се присъжда за принос в съветската фантастика.