Въпросът за историческото съзнание е особено значим в дидактически аспект. Това че историческото съзнание определя дадени социални прояви на обществото, общността или индивида, основани на историческа по своята природата и по характера на формирането си нагласа, е факт, който не изключва други източници на мотивация, вкл. и такива от ежедневната битност. Този факт се доказва от достатъчното присъствие на истерични по характера си причинности и аргументи в политиката, културата, дори в икономиката и личностното поведение. Тогава едно изследване на историческото в съзнанието на определена общност би могло да даде отправна точка за внасянето на известен коректив в това нейно съзнание и оттук, може би, и известен коректив в отделни аспекти на социалното й поведение. А това е дидактически проблем поне дотолкова, доколкото образованието единствено разполага с организирана, научнооснована и обоснована система на комуникация на исторически знания, познание и изобщо представи към съзнанието на отделния човек в познавателните задачи на образованието, както и във възпитателните претенции на училището.
Предмет на настоящия опит за изследване е представата (представите) за една историческа конкретност - Балканските войни (1912-1913) - в съзнанието на съвременните българи.
Видно и от самото заглавие, избраният тук подход почива на конкретно историческото в търсенето на представата за Балканските войни (1912-1913). Причината за това идва от моята собствена професионална обвързаност и навици, както и от разбирането, че историческото познание има своята обособена специфика със своя отделно обособена наука и отделно обособен учебен предмет. И защото общото се състои от отделните негови части и разбирането за историческото съзнание на дадена общност може да се получи, дори в най-общи рамки, едва след натрупването на достатъчен емипиричен масив изследвания и проучвания на конкретни представи за конкретни исторически събития.
Светослав Будинов