Все още няма мнения за тази книга.

Напиши коментар

Ервин Панофски (1892-1968) изучава право, но посвещава целия си живот на историята на изкуството. Основният му интерес е насочен към връзките между художествената практика и философската мисъл и към приемствеността между различни културни традиции. Познат е на българския читател със студиите си върху ренесансовото изкуство (Смисъл и значение в изобразителното изкуство. С., 1986). До 1933 г. Панофски работи в Германия, след това емигрира в САЩ. От 1935 г. е постоянен член на Принстънския институт за разширени изследвания и чете лекции в университетите в Ню Йорк, Принстън и Харвард. Сред най-значимите му произведения са "Перспективата като символична форма" (1927); "Идеята като понятие в теорията на изкуството" (1929); "Иконологически изследвания" (1939); "Кодекс Хюгенс и теорията за изкуството на Леонардо да Винчи" (1940); "Живот и творчество на Албрехт Дюрер" (1943); "Абат Сугерий за църквата " Сен Дени" и нейните богатства" (1946); "Готическата архитектура и схоластиката" (1951); "Ранната нидерландска живопис" (1953); "Смисъл и значение в изобразителното изкуство" (1955); "Ренесанс и ренесанси в западното изкуство" (1960); "Надгробна скулптура" (1964) и "Проблеми в творчеството на Тициан" (1969).