Книгата "Светци, свитъци, книги" е основана на лекциите в Клермон-Феран. Поставеният край (в, върху) изображенията текст дублира ли смисъла на информацията или текстът привнася различни според характера си сведения? Каква е нелинеарната йерархия на текстовете в едно изображение и с какви похвати се постига тази градация? Константно ли е текстовото съобщение (за всеки отделен тип иконография през вековете) и доколко е адекватно на изображението? Кой определя откъслека от текст и мястото му в изображението, т. е. кой избира и кой решава? Какви са критериите за избор на текст по отношение на произход и обем? Трябва ли и може ли всеки текст да бъде прочетен? Изображението и текстът имат ли общи свойства? Какво става, ако един текст не е разбран? Като всеки сакрален текст надписът има значителна онирическа сила. Как е използвана тя? Кой и как може да прочете надписа? Въпроси, отговори на които нямат засега нито изкуствоведи, нито историци, нито филолози и на които авторът се опитва да отговори.