Връзката между публицистиката, чистата философия и теологията в книгите на Тишнер, сред които настоящата, втора част на "Философия на драмата", е логична и здрава, защото основният проблем засяга отношенията между религията и властта, а в тази област полската Католическа църква има богат, но и труден и нееднозначен опит. Като пастир Тишнер е загрижен за съдбата на човека, поробен от злото и търсещ освобождение, отива и по-далече - за него е важно човекът наистина да се самоидентифицира, не само да мисли върху това. Тишнеровото "случване на битието" е ситуацията след тоталитаризма. А проблематиката на злото, следователно и особеното зло "тоталитаризъм" в отношението с доброто и човешката свобода е главна посока на мислене в цялото дело на отец Тишнер. Той търси истината за свободата и се стреми към освобождението на свободата; бидейки естествен, въпросът за истината е бил и е за религията претекстът за преплитането й с политиката. Днес е лесно да разберем изкушението за властване у религията, основано на убеждението за монопола върху истината за спасението на човека. В същото време това изкушение е раждало и, уви, още ражда опасната логика на недоволството и интегризма у Църквата, която логика отец Тишнер безмилостно изобличава и преследва. Именно Църквата е тази "страна на болното въображение": в гениалното заглавно есе на едноименната книга отец Тишнер дава много точна характеристика на интегриста: "...сакрализира държавата и одържавява религията,... използва критиката на либерализма за разправа със свободата, ...не вижда етичното измерение на религията..." И внушава, че единственото спасение - във всеки случай най-ефикасното -от интегристката съблазън е работата на мисълта. Само тогава освободената свобода не ще се превърне в слободия.
А свободата е най-магьосващата характеристика на гура-лите, коренните жители на полските Татри. (Комунистите властваха в Полша, а гуралите си живееха, както си знаят, и толкоз.) Също и първоначалието на битието и мисленето.
Във философията на отец Юзеф Тишнер всичко това е просто любов към свободата. Уви, този харизматичен интелектуалец и събеседник, когото благодарение на Адам Михник имах радостта да познавам и превеждам, бе сразен от рака през 2000 г.. Иска ми се като памет за него да цитирам гуралския Тома Аквински - Томек Шиклава от "История на философията по гуралски":

Като си отидем, за нас ще заплачат там горе потоците - и пак ще си скачат.

Силвия Борисова