Идеята за изследването "Българските градове през Възраждането" е на професор Минчо Семов. В първоначалния вариант беше предвидено да бъдат изследвани всички градове по българските земи от това време- 1700-1900 година. Понеже обхватът на работата се оказа доста голям, интересът към градовете на сегашния етап бе редуциран до 25 от тях.
Авторите на изследванията на отделните градове са колеги от Университетската библиотека, които, успоредно с ежедневната си работа, вложиха много труд, натрупан професионален опит през годините и водени от любов към истината се задълбочиха да издирят и проучат съществуващата литература за една страна от историята ни, която досега е изследвана откъслечно.
И автори, и редактори смятат за свой дълг да се отбележи, че основно са се позовавали на източници, ползвани от краеведи, изследвали съответните градове. Разбира се използвани са и редица оригинални документи и архиви.
Трябва да отбележим, че в хода на работата се сблъскахме с доста различия както по отношение на дати и години, така и при установяване на някои факти и събития.
Поради честите промени на наименованията на селищата, районите, областите и т. н. имената на градовете са представени в най-известната им форма за онова време. Компромис е направен само с някои, които не биха били известни на неспециализирания читател. Например, по общо мнение, град Хаджиоглу Пазарджик се назовава в текста и със съвременното си име - Добрич.
Схемата, по която са групирани материалите, позволява да се представят не само постиженията в отделни сфери, но и да се покажат недостатъчно разработените въпроси, които би трябвало да привлекат вниманието на бъдещите изследователи.
Материалите са разпределени по специално изработена тематична схема. Оформени са 11 основни крупни раздела. Всеки раздел, в зависимост от явленията, които съдържа и от обема и количеството на публикациите, които обхваща, има отделни рубрики и подрубрики. Схемата е разработена на базата на анкетната карта, послужила в хода на изследването. Накрая към всеки град е представена библиография на основните използвани източници, снабдена със специфични съкращения, поставени вътре в текста за краткост и яснота. Предимство за част от материалите са специалните приложения: карти, схеми, таблици и др., илюстриращи в дълбочина един или друг раздел или факт от изследването на съответния град.
Д-р Иванка Янкова