Авторът спира вниманието си на комплекса от проблеми, съдържащи се, произтичащи или предопределящи двустранните дипломатически отношения, влиянието върху тях на договореностите с други държави и въздействието на общия политически климат в Европа и света през 30-те години и в началото на Втората световна война. Така логично се оформят няколко тематични проблемни кръга: първият обхваща въпросите на двустранните отношения (териториални, етническо-малцинствени, финансови, икономически, военни, културни и др.); вторият е свързан с кръстосването на военната политика на България с военната политика на Турция като член на Балканската Антанта; третият оформя мястото и позицията на всяка от двете държави в световния конфликт след 1939 г.
Изборът на хронологическите граници не е случаен: 1931 г., когато властта у нас е спечелена от Народния блок, поставя началото на активизация от българска страна на двустранните отношения, на дейно участие на двете страни в общобалкански прояви (балканските конференции) и на опити от Турска страна да излезе на световната сцена и да се превърне в по-значим фактор в международните отношения; март 1941 г. е крайната точка, след която политиката на двете държави, и особено на България, започва да бъде дирижирана от другаде, понякога дори в ущърб на националните интереси или най-малкото е пряка функция на военните действия.
Людмил Петров