Приказката през погледа на Пепеляшка:
Няма страшно, не бързай
"Когато бях малка и баща ми беше още жив, често ми четеше приказки за животни. Една от любимите ми беше за костенурката и заека. Заекът се присмял на костенурката, че е твърде бавна и я предизвикал да се надбягват.
-Добре - съгласила се костенурката и потеглила с обичайното си темпо.
Заекът се стрелнал напред. Бил толкова сигурен в победата си, че легнал да подремне..
Когато се събудил, костенурката вече пресичала финала.
- Значи костенурката победила? - обърнах се аз към баща си.
Той кимна. А после попита:
- Ти какво би предпочела да бъдеш, Пепеляшке, костенурка или заек?
- Нито едно от двете - отвърнах. - Искам да бъда принцеса. Или ветеринарен лекар.
- А защо не и двете? - разсмя се той.
Години по-късно все още помня и ценя думите му.
Колкото до приказката за костенурката и заека, тя ми подсказа какъв девиз да си избера: "Няма страшно, не бързай. ..."


Приказката през погледа на мащехата:
Подозрение

"Винаги съм се старала да бъда справедлива към дъщерите си. Анастасия и Геновева са най-сладките, най-прекрасните момичета в кралството и дори на мравката път правят.
Затова чувствам, че трябва да разкажа на света за нашите отношения със заварената им сестра Пепеляшка. Всички си мислят, че не сме се отнасяли добре с нея, че сме били "жестоки". Дори ни обвиняват, че заради нас е станала слугиня в собствения си дом.
Всички те грешат.
Първо, Анастасия и Геновева винаги са били изключително деликатни създания -толкова чувствителни, че едва ли не всеки може да ги нарани. Когато се омъжих за бащата на Пепеляшка, двете бяха плахи като мишчици. Пепеляшка, от друга страна, беше доста странно и непокорно момиченце, непрестанно тичаше в двора и разговаряше с животните. Но ми се струваше добросърдечна и се надявах да се сприятели с милите ми дъщерички и да им помогне да преодолеят своята стеснителност.
Със същия успех бих могла да се надявам лисица да си играе с две малки зайчета. Но тогава не си давах сметка за това. ..."