В монографията се изследва художествената проза за деца и юноши в диахронната й връзка с мита и обреда - през фолклора. Основен мотив в тази връзка е инициационният мотив. За пръв път различни прозаични произведения (принадлежащи към литературната класика и масовата култура, с различна тематика и жанр) са обединени - чрез анализа - и обща координатна система, детерминирана от връзките им с фолклора (приказката). Доказва се вътрешносистемната тенденция към пародиране, "съдържаща" модерна версия на посвещение. Анализират се и произведения, приемани като гранични - между литературата за възрастни и литературата за юноши: трилъра и криминалното повествование. Намерени са митологичните функции на четенето - "спиране на времето" и навлизане в един друг, обреден свят. Доказва се водещата роля на инициационния мотив и в други форми на масовата култура за деца и юноши, каквито са анимационните филми. Изследват се "общите места" между митологията, фолклора и литературата, които в определен ракурс престават да имат епизодичен характер и второстепенни функции: не само инициационната схема, а и отделни образи и персонажи. Разкриват се в нова светлина и функциите на текстове за загадката или убийството, както и ритмизиращата и уравновесяваща роля на хумора.