Отсъствие
Очи, които само тебе виждат,
Така както и другите не могат
Без тебе да проникват до живота,
Тези очи учудено се спират
Пред липсата на въздух. Странни ями,
Увиснали безмълвно във простора -
Студени във жестоката си плътност,
Непроницаеми, понякога сурови,
Със форми непознати, затова -
Неназовими. Страшно е да гледаш
Една земя, облечена във въздух,
Разкъсан от отсъствието. Липсващи фигури,
Напразен е стремежа. Докосвайки се,
Сливате се вие във нова фигура, която ще живее
Със същите усилия - и още
- на двойно по-голямото отсъствие.