Ако с Пътят към робството(1944) Хайек предупреждава света за опасностите, пред които тоталитарното управление изправя либералните демокрации, в Интелектуалците и социализма (1949) той обяснява защо социалистическите идеи дълги години доминират мисленето на най-дейните интелектуалци, и стига до извода, че именно на тази доминация се дължи триумфът на социализма по света. Според Хайек влиянието на интелектуалците върху политиката е незаслужено подценявано. Въпрос на време е днешната идея да се превърне в утрешна политика.

В това свое есе, писано през 1949 г., най-големият социален мислител на 20 век дефинира по нов начин понятието "интелектуалец". Според Хайек интелектуалците не са нито оригинални мислители, нито експерти, а просто хора, запознати преди всички с новите идеи, които могат да говорят и пишат разбираемо за широката публика. Интелектуалците са "професионални прекупвачи на идеи".
Битката на идеи ще бъде спечелена не от оригиналните мислители, а от разпространението на класически либерални идеи от класата на интелектуалците, убедени в тяхната сила, прогнозира още в средата на миналия век Хайек. Есето му се превръща в боен зов към защитниците на класически либерални ценности. Последица от него е основаването на мозъчни центрове, разпространяващи идеите на свободния пазар, и възприемането на тези идеи от много страни по света.