Смешни любови

Автор: Милан Кундера

Коментари: 4

Издател Колибри
Преводач Колектив
Брой страници 272
Година на издаване 2014
Корици твърди
Език български
Тегло 334 грама
Размери 12x20
ISBN 9786191503179
Баркод 9786191503179
Категории Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги

Хартиено издание

Наличност: ДА
Доставка: 3 дни

Цена: 18.00 лв.

Изведнъж разбрах илюзорността на мисълта, че ние сами оседлаваме случаите и направляваме техния ход; разбрах, че може би това изобщо не са наши случаи, а по-скоро са ни подхвърлени някъде отвън; че те ни най-малко не ни характеризират; че не ние сме отговорни за техните капризни кривулици; че те ни носят, направлявани издалеч от някакви чужди сили. Не, нямам предвид свръхестествените небесни сили, а силите на самите хора, които, обединени в едно, си остават за нещастие все така чужди едно на друго небеса.

от Петър Ситов / дата: 15 авг 2014

Това е книга на младия Кундера. Но и в нея става дума за изключително голям познавач на човешката душевност. Смееш се, после ти се доревава. Едва ли ще сбъркаш, ако заговориш за екзистенциализма на Кундера на базата на тази книга.

от Неда Попова / дата: 21 юни 2014

Преводът на новото издание е образцов, поне за мен. Уважавам и работата на Мариана Лозкова.

от Администратор / дата: 19 юни 2014

Преводът от чешки е на Анжелина Пенчева, Иван Павлов, Янко Бъчваров.

от Спец / дата: 18 юни 2014

Това в най-добрия превод на Марияна Лоскова ли е? От първото издание на книгата? Защото нейния превод е най-добрия! Ако не го знаете значи нищо не разбирате от Кундера!

Напиши коментар

Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.

Ще бъдат изтривани мнения:

  1. Съдържащи обидно или нецензурно съдържание
  2. Написани само с главни букви
  3. Написани на латиница
  4. Съдържащи препратки към други сайтове.

Други въпроси и мнения моля, изпращайте на service@helikon.bg


Всяка човешка постъпка представлява манифестация на нашето его, без значение на факта, че се оправдаваме за извършването ѝ с „обективните обстоятелства“. Без значение какво твърдим, мотивацията за делата ни винаги е продукт на субективизма ни, на желанието да сведем света до собствената си личност, да разширим Аз-а си така, че той да обеме целия наличен свят. Параванът на обществените норми, с които ние оправдаваме действията си, е само изгодно на всички средство за прикритие на стремежа към доминация на „тоталния Аз“, който манифестира себе си наред със своите комплекси, страхове, табута, достойнство или не-достойнство.

Тази теза много ясно проличава в романа на Милан КундераСмешни любови“, където по един на пръв поглед непретенциозен и с нищо ненатрапващ се начин авторът извежда на преден план скритите и несъмнено истински релации във взаимоотношенията между индивида и обществото. „Смешни любови“ е преди всичко роман за дисбалансите в и неспокойствието на човешката душа – за университетския преподавател Клима, младата му любовница Клара и Затурецки, копнеещ дисертацията му да бъде публикувана, за да получи така мечтаното обществено признание. За достойнството на Клима, за конформизма на Клара, мечтаеща просто да се приспособи в името на издигането в социалната йерархия, и за съпругата на копнеещия за това да бъде значим, но бездарен Затурецки. За амбивалентността на нещата и за това как те не са такива, каквито изглеждат на пръв поглед (госпожа Затурецка, която, макар и уж неинтелигентна, простовата и нахална в стремежа си да изтика мъжа си на върха на обществената стълбица, може да бъде по-достойна и силна от интелектуалците, които в крайна сметка се оказват обикновени конформисти). Или пък за двамата застаряващи приятели, които флиртуват с момичетата в името на илюзията, че ще бъдат вечно млади и съответно значими в собствените си очи, вярвайки, че по този начин потискат латентния си страх. Страхът, който кара двамата млади влюбени, тръгнали на почивка, да играят „любовна игра“, чрез която да се отдалечат от себе си и да се превърнат в роли в името на това да се освободят от социалните табута, които лежат като безмилостни щампи върху тях, и за самите роли, които идват, само за да разкрият отново с пълна сила тези табута, на които те са жертва, да разкрият глупавите стереотипи и комплексите на всеки от двамата, да покажат, че през очите си всеки вижда не другия, а по-скоро налага холограмен образ на себе си върху него, проецирайки страховете си и прехвърляйки отговорността за тях върху отсрещния. За болката от това, че не можеш да бъдеш истински, за ранимостта на голотата на двамата млади партньори, лежащи в леглото на хотелската стая, но и за красотата и откритостта на голите им тела, зад които се крият разголените и наивни души на две раними деца.
Бидейки по-скоро роли на себе си, героите на Кундера понякога осъзнават сивотата, с която натоварват света си – сивотата, делничността и леснодостъпността на партньорите в съвременната любовна игра, която създава предпоставки красотата да залинее, да загуби стойност и да копнее смъртта (сбирката на лекарите и персонала на болницата).
И докато героите възприемат света като проекция на своя Аз върху другите, всъщност не осъзнават, че другите са проекция на себе си върху света на Аз-а. И именно от това идва сивотата и делничността, която превръща героите в папиемашета с размити контури, делничността, която ни кара да потискаме латентните си желания под натиска на обстоятелствата, да се крием зад фалшиви обществени норми и да се самоубеждаваме в неистини (връзката между по-младия мъж и застаряващата жена, жертва на комплексите на сина си). И именно от всичката тази делничност изкристализира копнежа да се разголиш, да не се изживяваш като жертва, да дадеш отпор на чувствата си, да бъдеш на светло (контрапунктът между тъмнина и светлина при двата любовни акта на жената и по-младия мъж).
Смешни любови“ е и книга за имиджа, който искаме да си изградим в обществото, за желанието ни перманентно да галим егото си (редакторът на списанието в малкия градец и доктор Хавел), за вечния ни стремеж да блеснем, но и за неспособността ни да бъдем авторитети, даващи обективна оценка, а само жертва на субективните си комплекси (неспособността на Хавел да оцени приятелката на редактора). Но и за това как не само нашето отношение към другия, но и отношението на другия към нас е продукт на копнежа му да се чувства значим (доктор Хавел, който успява да преспи с двете момичета в малкия чешки градец с минералните бани, само защото момичетата вече знаят коя е съпругата му и вярват, че чрез него могат да се докоснат до нейния „блясък“, галейки егото си).
И докато в стремежа си да се почувстват значими, принизявайки другия вместо да извисяват себе си (другарският съд, който ползва осъждането на „неморалните“ постъпки на Клима просто като трамплин към по-високи обществени позиции или пък училищният съвет, обвиняващ Едуард), в стремежа да наложат егото си над целия останал свят, хората, противно на очакванията, стават сиви и безлични, аморфни същества, кукли на конци в безсмислена клоунада, защото всички сме еднакви в стремежа си към уникалност и в нежеланието да признаем малодушието си (народът, който не обича драматическите герои, успяващи в борбата си, а се отъждествява с мнимите и пасивни жертви). Ето защо стремежът на учителя Едуард към Бог като към нещо, чието съществуване е поставено под въпрос, е всъщност търсене на смисъл отвъд заобикалящата ни среда. Вярата в Бог е вяра, че ако сме неспособни да създадем смисъл тук, сред нас, то поне той съществува някъде отвъд.




 

Владимир Белов, Хеликон Сливен

Милан Кундера е роден през 1929 г. в Бърно, Чехословакия, но от 1975 г. живее във Франция. Всепризнат е като един от най-забележителните съвременни белетристи и експериментатори. Творчеството му е израз на съпротива срещу традиционните методи за съблазняване на читателя, а всяко негово произведение е свързано с другите по силата на една завладяваща полифония на емоции, мисли и преживявания.
Милан Кундера е автор на есета, пиеси, сборници с разкази и поезия. Световна популярност постига с романите „Шегата“ (1965), „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Изкуството на романа“ (1986), „Завети и предателства“ (1993), „Безсмъртие“ (1989), „Бавно“ (1995), „Самоличност“ (1996), „Незнанието“ (2000), „Празникът на незначителността“ (2014).