След метафизично-ницшеанското „Проглеждане на гледката”, след декоративния a la Чавдар Мутафов мемоар „Далматинецътъ Марципанъ”, и най-сетне – след литературно-антиквитетната „Вещи и обнищвания в литературата”, вече държим в ръце четвъртата книга на писателя-dandy Любомир Милчев – „Комедиантите...”, декорирана с много загадъчни черно-бели фотографии от Николай Трейман. И тази книга прописва трудно отстоимото и строго осъждано в българската литература право на една мрачно-весела маниерност от необароково-щукатурен тип. Между фарса, водевила и живата картина тези текстове, пропити от усета за несъстоятелността на човешкото извън чистата игра, разрисуват една комедиантска сцена a la порцелановите серии на Бустели. Изключително забавно, леко и игриво четиво, криещо опасността от известна мизантропия, въдворена в брилянтния стил, с който, впрочем, авторът е бил винаги безпогрешно разпознаваем.

Ако искате да сте en vogue, трябва непременно да я имате... или поне шумно и спектакулярно да се стремите към нея...