Тази поезия носи взривоопасните вътрешни натрупвания в стремящата се към хармония душа на съвременния човек. Тя оглежда в словни, метафорично натоварени образи мозаечния, фрагментарен характер на модерното, раздвоено човешко съзнание. Съзнание, което, както вече споменахме, търси хармонията, но и бяга от нея, защото новото време е преоценило ценностите, разколебало е традиционни стойности, пародирало е уважавани преди роли, обезсмислило е жадувани преди цели. Тъкмо вътрешната противоречивост на духовния живот на съвременника отразява поезията на Кирил Кадийски, нееднозначните му и неповтарящи се проявления.