Здравейте! Търся си книгата, но не я открих в никоя библиотека, а тук пише, че не е налична. Ако може някой да ми даде съвет, от къде да си я купя, или ако някой от вас я има и продава ; ) номера ми е 0885227052
| Издател | Парадокс |
| Брой страници | 250 |
| Година на издаване | 2004 |
| Корици | меки |
| Език | български |
| Тегло | 300 грама |
| Размери | 20x13 |
| ISBN | 9545530340 |
| Баркод | 9545530340 |
| Категории | Романи и повести. Световни, Световна проза, Преводна художествена литература, Художествена литература, Книги |
"...кои са всички тези странни призраци, заплетени заедно с мен в глупавата малка авантюра, наречена "живот"? И кой съм аз?
Ние не сме тръгнали да трошим нечия глава или да прережем нечие гърло по най-добрия начин, а сме се посветили на молитви за всички живи същества и когато станем достатъчно силни, наистина ще бъдем в състояние да ги постигаме като древните светци. Кой знае, може би един ден светът ще се пробуди и ще разцъфти като прекрасно Дхарма-цвете."
Джак Керуак, "Бродягите на дхарма"
"До мене на разядена, ръждясала желязна релса седна Джак Керуак, мой другар, мислите ни - едни и същи мисли за душата, тъмнооки, мрачни, сини, заобиколени от чепати железни коренища на машини и дървета. Мазни от машинно масло, водите на реката отразяваха червеното небе, слънцето слизаше зад последния връх на Фриско, нямаше отшелници по тези хълмове, само ние двамата, махмурлии, с влажни очи. Като стари скитници по брега, уморени и потайни."
Алън Гинсбърг, "Слънчогледова сутра"
"Джак Керуак, който сякаш вчера бе написал: "Нека крещим стиховете си по улиците...Нека предсказваме земетръси!", сега каза само: "Всичко важно умря вчера" и остана някъде по пътя в края на 50-те години на XX век. Тялото на Джак умря 10 години по-късно, през октомври 1969г. Събрахме се на гроба му да се преброим и да се надрусаме в негова памет. Алън Гинзбърг вече беше издал поемата си Вой. Той нарече Керуак "великият пазител на спомени", друг каза, че Джак е Омир на бийт поколението. Не знам защо каза така. Джак Керуак не беше сляп. Не беше."
Цветан Милев "Мескалинова сутра"
Здравейте! Търся си книгата, но не я открих в никоя библиотека, а тук пише, че не е налична. Ако може някой да ми даде съвет, от къде да си я купя, или ако някой от вас я има и продава ; ) номера ми е 0885227052
"Щастлив. Само по бански, бос и рошав в осветената от огъня тъмнина, аз пеех, пиех вино, плюех, скачах, тичах — така се живее."
Да, така се живее!
Прекрасна творба. Зарежда те и и те кара да мислиш, че е възможно и едно малко по-различно съществуване. За момент те измъква от робството на белите якички
Тоя тип Мориарти си беше болен...имаше симптоми като по учебник, но психиатричната помощ тогава не е била на ниво. От друга страна, ако ни докопат белите престилки, всички ще излезем луди .....както се казва, човек сам избира дали да живее дълго или щастливо, да дивее или да си пие хапчетата, да бъде или да не бъде. А за Керуак и компания изборът е ясен.
Това е нещо като продължение на "По пътя", но е доста по-лирична, по-улегнала....липсват дивотиите на Дийн Мориарти и другите бивши затворници, лутането от Ню Йорк до Фриско, бардаците и онзи суров приключенски дух, който днес е на изчезване. Тук героят поема в пустошта, далеч от големите градове...намерил е истината явно
Приятели, Пиене, Планини, Поезия..... Прекрасно
Историята е много завладяваща. Тя е нещо средно между приключенията на Том Сойер и някоя будистка книга за живота. ...донякъде напомня и на филма "Сред дивата природа". Автора прави и реклама на родния булгур! ; )
Ще бъдат допускани само мнения свързани с конкретния продукт или автор.
Ще бъдат изтривани мнения:
Други въпроси и мнения моля, изпращайте на [email protected]