През цялото горещо лято на 321 г. пр. Хр. от Вавилон на запад бавно се придвижва като огромна златна стоножка блестяща процесия. Във всеки град по пътя, във всяко селце хората се тълпят да гледат с благоговение, да изказват своята почит. Никога не са виждали такава прекрасна гледка: златната каляска с колони, обсипани с гирлянди, и свод, инкрустирай с геми - един миниатюрен гръцки храм на колела; елегантен впряг от 64 високо стъпващи мулета, яремите им отрупани със скъпоценни камъни, сребърните звънчета по оглавниците им звънят при всяка крачка; воини от Персия и Македония маршируват тържествено, потънали в скръб и почит; а отвъд портика на храма, под пурпурен балдахин стои благоуханният ковчег от ковано злато. Императорът, Александър Велики, завоевателят на Египет и Азия, върховният господар и героят на половината от познатия свят, е мъртъв, покосен от треска на 33-годишна възраст. И сега носят тялото му, за да бъде погребано у дома.
Но къде е неговият дом? Александър е роден в Македония - примитивна гръцка държава на северозапад от Егея, но повече от десет години той не е стъпвал там, носен от вълната на своята завоевателна кампания. През това време е основал десетки градове, като 16 от тях нарича на свое име. Жени се за една жена в Персия и за друга в Афганистан, след като подчинява тези земи на волята си. Египет го почита като бог. Той получава гръцко възпитание и смята Атина за център на световната култура - макар и западнала в други области. Последната столнина на неговата империя е Вавилон, където тялото му престоява 24 месеца - толкова били необходими, за да се направи катафалката. Кое място би могло да претендира за негов дом? Където и да живее този човек, той е постоянният център на собствената си имперска слава. Повече от всеки свой съвременник Александър е гражданин на света.
Практическият въпрос къде да бъде положено да почива тялото му, е решен от един от неговите генерали - Птолемей, приятел на Александър от детинство, който управлява Египет като сатрап. Начело на една войска той се насочва към Сирия, където дочаква кортежа, за да отдаде почит на починалия. Процесията вървяла към Македония, но Птолемей я заставя да тръгне към Египет.
Скоро в Александрия, прекрасният град, който императорът издига в делтата на Нил, се появява великолепна гробница, където тялото му ще остане векове наред, заобиколено от жреци и почитано от поклонници. Юлий Цезар посещава гробницата през 48 г. пр. Хр., както прави и наследникът му, император Август, който като много други римляни носи облика на Александър върху пръстен с камея. Ранните християни изобразяват Иисус в образ, подобен на този на завоевателя - голобрад и с разпусната руса коса. Столетия по-късно мюсюлманите го вписват сред своите светци. „Чудесно е да живееш смело и да оставиш след смъртта си неугасваща слава", казал веднъж Александър.
Всеки воин от времето на Александър би разбрал тази жажда за слава и приключения; това е толкова важно за духовния климат на 4 в. Пр. Хр., колкото и стиховете на Омир.